Правителството оцеля при вота на недоверие. Това стана в отсъствието на премиера Бойко Борисов.

Преди гласуването, в декларация от името на парламентарната група на БСП, Валери Жаблянов заяви, че това е допринесло за ниския рейтинг на парламента.

Също в декларация председателят на парламентарната група на ГЕРБ Цветан Цветанов заяви, че министър-председателят отсъства заради събития свързани с председателството на Съвета на Европейския съюз.

Вотът на недоверие получи подкрепата на 79 депутати от БСП и 24 от ДПС. Против гласуваха 131 народни представители.

Държавният глава Румен Радев и вицепрезидентът Илияна Йотова отчетоха първата година от мандата си.

За този период, са обнародвани 86 закона, като на 5 от тях е било наложено вето. По време на отчета си, президентът засегна много теми, сред които сигурността и отбраната, корупцията, външната политика и свободата на словото.

Той обърна особено внимание на сектор сигурност, който според него е в критично състояние.

"Посветих немалка част от работата си на сектор сигурност, който е в критично състояние. На КСНС се постигна важен консенсус около интегрираното развитие на сектора, ускоряване на модернизацията, по-добри условия за личния състав. Тенденциозно сформираната комисия за нов изтребител блокира цялостния процес на модернизация на въоръжените сили. Министерството на отбраната беше принудено да налива ресурси в техника, която няма отбранителни способности. Така положението е още по-тежко нито нова, нито стара ремонтирана техника. Проблемите на личен състав остават нерешени. Постигнатото от министъра на отбраната увеличение на заплатите се разминава с очакваното.", заяви Румен Радев.

Румен Радев не пропусна да засегне и темата с Инстанбулската конвенция. Според него тя не трябва да бъде ратифицирана в този момент.

"Не е моментът да ратифицираме Истанбулската конвенция. Има много по-важни теми - корупция, престъпност и демографска катастрофа. Ние изчезваме като нация. Тази конвенция не трябва да се използва като параван, за да отвличаме вниманието на хората. Приемането на конвенцията без работещи закони няма да свърши работа", заяви държавният глава.

Под въпрос е едно фундаментално демократично право – свободата на словото, каза още в отчета си Румен Радев.

"Парламентарната република атрофира, парламентът се превръща все повече в нотариат, който подпечатва указите на правителството. Когато най-висшият орган на държавата отслабва, отслабват всички институции", категоричен бе президентът.

Вицепрезидентът Илияна Йотова пък отчете, че за една година се е срещнала с българските  общности в 10 страни. Освен това стана ясно, че през изминалата година са били издадени 3380 български паспорта.

"Първата и най-важната цел, която си поставих през изминалата година, да разговарям с колкото е възможно повече българи у нас и в чужбина.", заяви Йотова.

Тя заяви още че за една година в комисията за помилванията са подадени 577 молби като са издадени 7 указа.

Гласуват вота на недоверие към правителството на Бойко Борисов в четвъртък.

Това обяви председателят на Народното събрание Цвета Караянчева. Близо 5 часа продължиха днес дебатите днес в пленарна зала.

Те започнаха с недоволство заради отсъствието на премиера Бойко Борисов. Припомняме, че основната тема е провала в борбата с корупцията на правителството.

"Вотът, като че ли, е приключил преди да е започнал. Оглушителното отсъствие на министър-председателя е самопризнание за вина за корупция", заяви от трибуната на Народното събрание лидерът на БСП Корнелия Нинова.

Според министъра на правосъдието Цецка цачева твърдението че правителството на ГЕРБ и ОП не иска да противодейства на корупцията, е невярно. Председателят на парламентарната група на ГЕРБ Цветан Цветанов пък заяви, че когато БСП са управлявали кредитните рейтинги на страната са били много ниски.

"Когато БСП управляваше кредитните рейтинги бяха много ниски, а когато държавата се управлява от ГЕРБ, сега и от Обединените патриоти, вече има положителна перспектива.", каза Цветанов.

Въпреки полемиките, от ДПС отново потвърдиха, че ще подкрепят вота на недоверие срещу правителството.

Специализираната прокуратура участва в международна операция за неутрализиране на мащабна пирамидална структура за измами с търговска цел, прогресивно набиране на клиенти и пране на пари чрез създаване и разпространение на виртуалната валута OneCoin.

"Искането на прокуратурата в Билефелд е за извършване на конкретни процесуално-следствени действия на територията на България спрямо българско търговско дружество и свързаните с него лица, в т.ч. две българки с германско гражданство. Обвиняема по делото е Ружа Игнатова", заяви ръководителят на Специализираната прокуратура Иван Гешев на извънреден брифинг днес.

Не се изключва възможността международната схема за пране на пари чрез виртуална валута да е тръгнала от България. В продължение на 3 години международната престъпна организация е успяла да привлече над 3 милиона клиенти, потребители, инвестирали в обучителни пакети за криптовалутата OneCoin.

"Става въпрос за търговска измама, за съжаление в България не е криминализирана такава дейност. Такъв тип дейност обхваща много държави в целия свят, тя представлява трудност за разследване на само за българското правосъдие, но и за партньорите ни", уточни още Гешев.

Иззети са множество веществени доказателства, включително сървъри и са разпитани 50 свидетели.

Кметовете ще могат да сключват договори с частни охранителни фирми, които да се грижат за сигурността на цели населени места.

Това става възможно, след като парламентът прие на второ четене изцяло новия Закон за частната охранителна дейност. Според народният представител от ГЕРБ Пламен Нунев, това ще разтовари полицията от по-неспецифични дейности.

Той заяви още, че и в момента практиката е кметовете на по-малките населени места да подписват договори с частни охранителни фирми за училища, охрана на паркове, на водоеми и отделни общински сгради.

С промените в закона се дава и възможност на частните охранители да използват физическа сила, помощни и технически средства в случаите и при условията, посочени в този закон.

Народното събрание ратифицира Договора за приятелство, добросъседство и сътрудничество между България и Република Македония.

По време на дебатите, Валери Жаблянов изказа своето лично становище, с което не се ангажира и групата на БСП, че документът стъпва върху македонизма, защото признава съществуването на два народа и два езика.

"Изказвам се с една молба да спрат фанфарите поне за три минути и в лично качество на народен представител, отговорен пред собствената си съвест", заяви Жаблянов

Според Пламен Манушев от ГЕРБ Договорът за добросъседство с Македония ще даде възможност на всички, които се чувстват българи в Македония да го кажат свободно.

"Нашите народи, които в миналото са били един, ще продължат да бъдат такива и договорът дава възможност за това. Договорът не е предателство, а исторически пробив в отношенията между два братски народа", посочи Манушев.

Министърът на външните работи Екатерина Захариева благодари на всички, които през годините са работили за този договор.

"Няма как интересите на България да са различни от това да имаме стабилна, демократична и приятелска Република Македония", категорична бе Захариева.

Договорът за добросъсъедство с Македония бе приет единодушно с галсовете на 186 народни представители.

България има четири приоритета по време на председателството на Съвета на европейския съюз.

Това каза в европарламента в Страсбург министър-председателят Бойко Борисов. 

"Четири са нашите основни приоритета – бъдещето на младите хора в Европа, Западните Балкани и свързаността в региона, сигурна и стабилна Европа и дигиталните умения. Ако ние не го направим, интересът, който има Русия, Турция, Китай ще го направят, защото имат интереси на Балканите", категоричен бе Борисов.

Бойко Борисов каза още, че ще се работи и по въпроса с разпределението на мигрантите в ЕС.

"Има няколко държави, в които са струпани много мигранти, други, които не искат да приемат такива, и трета група – Италия, Гърция и България – които са на границата. Трябва да се направят сигурни центрове, близо до военните конфликти, за да могат след това хората да се върнат по своите родни места и да участват в тяхното възстановяване. Икономическите мигранти трябва да бъдат допускани до там, където има нужда от тях. Това са моите предложения по този проблем", каза още Борисов пред Европейския парламент

Премиерът Борисов също така подчерта важността на единната отбранителна и енергийна политика за бъдещето на Евросъюза.

Парлементарната група на БСП внесе вота на недоверие в деловодството на Народното събрание.

Мотивите са описани в десет страници, но основното е провалът в борбата с корупцията, каза лидерът на БСП Корнелия Нинова. Тя заяви още, че партията не се счита за уязвима на тема корупция.

"Има тежки констатации на правоохранителните органи, че системите на приходните агенции са пробити. Че в тях се влиза от множество точки, че се заличават данни на акцизни стоки, поради което не се внася акциз и ДДС на определени стойности, които не мога да ви споделя, защото е класифицирана информация", заяви пред журналисти Нинова.

От ГЕРБ коментираха, че вотът е обречен на провал.

"Докато в Брюксел, докато цяла Европа приветства българското председателство, в лицето на делегацията, водена от Борисов, тук в Народното събрание ставаме свидетели на едни самоцелни действия, които целят само да имитират политическа дейност.", каза депутатът от ГЕРБ Тома Биков.

Според него, вотът на недоверие няма да успее и защото не е насочен към конкретен министър или политика на правителството.

"Имаме бюджет, който разхлабва коланите на българите и точно сега да спрем този тренд за удоволствие на БСП да имитира дейност, няма да стане", категоричен бе още Тома Биков.

Вотът на недоверие е внесен само с 80-те гласа на парламентарната група на социалистите.

В Окръжен съд - Шумен започна делото за влаковата катастрофа в Хитрино от 10 декември 2016 година.

Обвиняеми са двамата машинисти, управлявали дерайлиралия влак. Димитър Михнев и Радослав Петков ще отговарят за смъртта на 7 човека и 14 пострадали.

Първото заседание на съда по делото бе разпоредително и на него като частни обвинители бяха конституирани всички пострадали и близки на загиналите. Това престъпление е по транспорта, за което се предвижда наказание от 5 до 20 години затвор.

Според държавното обвинение причина за настъпилото ЖП произшествие е, че товарният влак се е движил с двойно по-висока от разрешената скорост. Това е довело до претоварване и разрушаване на железния път и дерайлиране на част от вагоните. В обвинителния акт е посочено, че машинистът на товарната композиция Димитър Михнев не е изпълнил незабавно, точно и безусловно указанията на сигнала на предупредителния семафор. При навлизане в гарата управлявал влака със скорост 78 км/ч. и не намалил скоростта до 40. Вторият локомотивен машинист Радослав Петков не предприел действия за незабавно спиране на влака, след като Михнев не показал с действия, че управлява безопасно влака.

Адвокатите на машинистите поискаха отвод на прокурора Маргарита Георгиева. Те настояха и за връщане на делото за доразглеждане, тъй като не са им били дадени видеозаписи от огледи на дерайлиралите цистерни и локомотив. Съдът обаче отхвърли исканията.

По същество делото ще започне на 7 март. То ще се гледа по съкратената процедура, като няма да бъдат призовавани всички свидетели и вещи лица.

България изпълнява всички условия, за да се присъедини към Шенген и чакалнята на еврозоната.

Това каза председателят на Eвропейската комисия Жан-Клод Юнкер по време на пресконференция, която той даде пред медиите заедно с българския премиер Бойко Борисов след разговорите помежду им тази сутрин.

"България изпълнява всички условия, за да се присъедини към Шенген, въпреки че някои страни блокират това присъединяване, аз не бих отстъпил от тази позиция, ако се повдигне този въпрос. Готова е и за чакалнята на еврозоната ERM-2.", заяви Юнкер.

Министър-председателят Бойко Борисов заяви, че България ще настоява и ще държи твърдо за кохезионните фондове, тъй като за Балканите и новоприетите членки, те са жизнено важни.

"Ако има нещо, за което България ще настоява и ще държи твърдо, това е темата кохезионни фондове. Защото сме го поели като ангажимент, а и сме убедени, че за Балканите и новоприетите членки, те са жизнено важни.", каза Борисов.

По отношение на Западните балкани, Жан-Клод Юнкер заяви, че те трябва да имат ясна европейска перспектива. Според него обаче това може да стане в следващия мандат на европейската комисия.

"Добре е, че се отваря темата за Западните Балкани - скоро ще имаме среща на върха по тази тема и ще се радвам да науча какви са очакванията на страните. Не се очаква до 2020 година да се приемат нови членове в Европейския съюз, но по време на следващия парламентарен мандат ще има по-целенасочени занимания по темата, за да имат Западните Балкани ясна перспектива", категоричен бе председателят на Европейската комисия.

Жан-Клод Юнкер предаде на Бойко Борисов схема за газовите доставки в хъб Балкан, разработена от Европейската комисия.